Как лупусът уврежда бъбреците?

Лупусните нефрити се наблюдават в над 50% от болните, като често това бива единствена клинична проява. Бъбречното засягане от системния лупус се развива в първите 5 години от активиране на болестта или дори стават причина за нейното първоначално откриване.

 

 

От системен лупус еритематодес обикновено страдат млади жени. Много фактори се спрягат за отговорни в активиране на сложната имунологична каскада на болестта. В основата стоят генетични, хормонални, както и външни фактори като слънчевата светлина и радиацията. Медикаменти и токсини също се спрягат за виновни в този процес. Докладва се около 10% наследственост при преки роднини. Значението на хромоналните нива си проличава по възрастновата и полова ангажираност и влошаването на болестта при бременност.

 

Бъбречното ангажиране се дължи на имунно отлагане в тъканите по най-разннобразен механизъм. Единият от тях е чрез навлизане на автоантитела в гломерулите или извън тях. В останалите случаи цели имунни комплекси патологично да се настаняват там. От заболяването могат да се засегнат всички структури на бъбреците (гломерули, тубули, интерстициум, кръвоносни съдове).

 

Измененията, които се срещат също са безкрайно разнообразни. Докато в едни зони се наблюдава възпаление, в други има разрастване на нездрави тъкани, а в трети функциониращите клетки са унищожени и е настъпила склероза. Интересно е, че по време на активност и в ремисия измененията търпят динамика. Ако обаче не се проведе активно лечение, постепенно и прогресивно се достига до трайно бъбречно увреждане.